Парични потоци – увод
Loading ...
Loading ...Парични потоци – увод
Темата е изключително дълга и неблагодарна. Осъзнаваме, че ще бъдем сериозно критикувани заради нея. Въпреки това решихме да я сложим в сайта и във форума, където ще отворим специален post. Текущата ситуация ще прозвучи много неприятно за дългогодишните счетоводни кадри, но за съжаление положението е такова. Страницата не е предназначена изцяло за тях, защото те знаят каква информация се изисква (изключваме безвъзвратно увредените).
Малко повече за отчета за паричните потоци – с няколко думи – колко пари сте имали в началото на даден период (А), колко и откъде са получени (B), колко и за какво са похарчени (C), колко имате в края на периода (D). Или формулата е:
D = A + B – C
Целта на всеки отчет за паричен поток е да покаже:
- начално състояние (A);
- входящи потоци (B);
- изходящи потоци (C);
- крайно състояние(D).
Това е изключително опростено представяне, което не претендира за академичност, но целта не е висок стил, а всеки да разбере за какво става въпрос. Реално всеки работи с горното уравнение (сергия на пазара, миска със спонсор или мултинационална корпорация – всеки ежедневно минава през него). Тук вече се налага да добавим първото усложнение. Представете си, че изходящите потоци са за плащания към доставчици (E) и заплати (F). След това уточнение – C = E + F. Горната формула вече изглежда по следния начин:
D = A + B – (E + F).
Във формулата могат да се добавят още много компоненти – платени осигуровки, платени дивиденти (посочените две в изходящи потоци), получени дивиденти, получени лихви (вторите две във входящи потоци) и т.н.
Тук правилото е съвсем просто – разгледайте си бизнеса, вижте за какво плащате, от какво получавате и решете как да изглежда Вашия отчет за паричните потоци. Пример: За 80 – 90 % от фирмите в България реда “Парични потоци от бизнес комбинации” е напълно излишен, защото тези фирми никога няма да се наложи да попълват някаква цифра на този ред (тук се отразяват придобиванията на други фирми). Въпреки това този ред съществува и при подаване на отчети към НСИ винаги се прескача. Това пречи в две направления:
- Затруднява прегледността на отчета с излишни редове;
- Налага ненужен академичен изказ в ежедневни отчети.
По тази причина темата съществува тук. Може да разгледате и други подобни теми в Съвети. На това място, обаче продължаваме с паричните потоци. Ето го и следващото “усложнение” – дейности. Според изискванията паричните потоци трябва да се разпределят в следните дейности:
- Основна дейност;
- Инвестиционна дейност;
- Финансова дейност.
Време е да разбулим и тази тежка мистерия. В примерът е описана фирма търгуваща с хранителни стоки. Всички покупки на хранителни стоки и получени плащания за тях са в основна дейност (все пак с това се занимава фирмата). След време фирмата решава да закупи 30 камиона, за да се разшири търговската мрежа (изхарчените пари за камионите са инвестиционна дейност – тази инвестиция – камионите, ще се ползва години). Заради факта, че няма достатъчно парични наличности – фирмата пуска облигации, с които да закупи камионите – тази сума вече отива във финансова дейност. Дотук всичко звучи добре, хайде малко назад към реалността – основна дейност имат всички фирми, инвестиционна повечето, финансова – много малък брой – все пак става въпрос за България. Ако говорим за фонд, който търгува с ценни книжа (акции, облигации и т.н.) – това за фонда е основна дейност, а не финансова.
Финално – размислете точно как трябва да изглежда отчета Ви за парични потоци. Този отчет може да го гледате всеки ден. Като е време за годишно приключване – счетоводството изготвя отчетите съгласно изискванията на НСИ и НАП (един път годишно). През останалото време важната информация за Вас е как и накъде Ви върви бизнеса. Нека отчетът е 5 – 6 реда, но важни и говорими за Вас.
В следващите страници са разгледани четирита метода за изготвяне на отчета за паричните потоци. Те са: