Традиционен метод – паричен поток
Традиционен метод – паричен поток
Традиционен метод – паричен поток е метод ползван в страните от Източна Европа. Той е базиран на т. нар. отчет главна книга (да не се бърка с General Ledger). Това са различни понятия. General Ledger – в софтуерни системи това е модулът счетоводство. В предсофтуерни времена е книга, в която са записвани счетоводните операции (транзакции). Поради съвпадението на имената много често се получават недоразумения от типа – “Има ли главна книга Вашата система?” – “Да, има”. Въпросът е зададен за отчета, отговорът е даден за модула. На английски отчетът главна книга е General Ledger Cross reference report. Ползвайте разумно това понятие, защото има голяма опасност да не Ви разберат. Не всеки го знае. Във всички примери показани в страниците за паричните потоци не са ползвани номера на сметки. Ползват се само имена, защото вече сметкоплана не е задължителен. Отделно всяка фирма може да ползва индивидуален сметкоплан, така че ползването на сметки в примера се обезсмисля. Всички тези изисквания идват от отчетите, които трябва да се предоставят в края на година на НСИ (отваря се в нов прозорец). Ако можете да предоставите изискваната информация без да ползвате задължителни сметкоплани, отчети и т.н. – няма да имате проблеми с НСИ.
Увод
Всяка счетоводна операция (транзакция) се състои от минимум 2 реда. Двата могат да представляват намаление или увеличение на дадени суми. Примери:
- Клиент Ви дължи 100 единици. След като ги плати по банков път – намаляват дължимите суми от клиенти със 100 единици, съответно наличността в банковата сметка се увеличава със 100 единици. Тук на първият ред имаме запис за клиента 100 единици и на втория ред запис за банковата сметка 100 единици. На първият ред клиент си кореспондира с банка, на втория ред банка си кореспондира с клиент;
- Дължите на доставчик 30 единици. Плащате ги в брой. Ефектът е – намаление на дължимите суми към доставчици с 30 единици, намаление на наличността в касата с 30 единици. Редове и сметки – на първия ред има запис за доставчик с кореспондираща сметка каса, на втория ред – каса с кореспондираща сметка доставчик.
- Прехвърляте 50 единици от банка в каса. Ефект – намаление на наличността в банката с 50 единици, увеличение на наличността в касата с 50 единици. Ако опишем редовете и кореспондиращите сметки – на първи ред банка с кореспондираща сметка каса, на втори ред каса с кореспондираща сметка банка.
- Рефинансиране на заем. Тегли се нов заем, за да се погаси стар. Сума – 80 единици. В случая се намалява дължимата сума към единия кредитор, и се увеличава дължимата сума към другия кредитор. Тук на първи ред има единия кредитор с кореспонидаща сметка, сметката на втория кредитор, а на втори ред сметката на втория кредитор с кореспондирща сметка, сметката на първия кредитор.
В табличен вид информацията за тези четири транзакции изглежда така:
No по ред | Сметка | Сума | Кореспондираща сметка |
---|---|---|---|
1. | Транзакция No 1 | ||
1.1. | Клиенти | 100.00 | Банка |
1.2. | Банка | 100.00 | Клиенти |
2. | Транзакция No 2 | ||
2.1. | Доставчик | 30.00 | Каса |
2.2. | Каса | 30.00 | Доставчик |
3. | Транзакция No 3 | ||
3.1. | Банка | 50.00 | Каса |
3.2. | Каса | 50.00 | Банка |
4. | Транзакция No 4 | ||
4.1. | Кредитор 1 | 80.00 | Кредитор 2 |
4.2. | Кредитор 2 | 80.00 | Кредитор 1 |
Тук са представени четири операции (транзакции). Представете си голяма фирма. В нея вероятно първите две се случват много пъти на ден. Отчетът главна книга сумира всички операции. Тук е посочен пример – нека приемем, че за 1 ден са постъпли 3 плащания от клиенти. Първото е на стойност 10 единици, второто на 30, третото – 25 единици. Наличността в банката е 100 единици преди да постъпят трите плащания. В таблица като горната тези транзакции изглеждат така:
No по ред | Сметка | Сума | Кореспондираща сметка |
---|---|---|---|
1. | Плащане No 1 | ||
1.1. | Клиенти | 10.00 | Банка |
1.2. | Банка | 10.00 | Клиенти |
2. | Плащане No 2 | ||
2.1. | Клиенти | 30.00 | Банка |
2.2. | Банка | 30.00 | Клиенти |
3. | Плащане No 3 | ||
3.1. | Клиенти | 25.00 | Банка |
3.2. | Банка | 25.00 | Клиенти |
Отчетът главна книга изглежда така след тези три транзакции:
Описание | Сума | Кореспондираща сметка |
---|---|---|
Начално състояние | ||
Кореспонденции | Клиенти | |
Крайно състояние |
Тук добавяме само увеличения на наличността (входящи потоци). Ако се включат изходящи потоци отчета ще стане по – голям. Отделно плащанията могат да се разделят по видове – към доставчици, за заплати и т.н., като това ще предизвика усложняване на отчета. Както и да е – целта на тази страница е да разберете как се ползва т.нар. отчет главна книга. Ако не е достатъчно – свържете се с нас чрез страницата за контакти. Ще се радваме да Ви помогнем.